Др Искра Капинчева
Случаи от практиката
Ревматоидният артрит е хронично автоимунно възпалително заболяване с неизяснена етиология и характеризиращо се със симетричен периферен полиартрит. Той е системно заболяване и има автоимунен характер. Характеризира се с периоди на обостряне и на ремисия.
Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Заболяването започва най-често между 35 и 60-годишна възраст, но може да засегне и деца, юноши и стари хора. В някои фамилии се среща по-често.
Още в началото на ХХ век Джонсън, Шапиро и Александър описват типа личности, които развиват ревматоиден артрит. Те се характеризират с твърдоглавие, властолюбие, критично отношение към властта и силата, преувеличена отзивчивост, алтруизъм, неискреност, мазохизъм, автоагресия, склонност към саможертва, свръхморал и депресивност.
Хомеопатичното лечение се провежда според принципите на лечебната наука и според стадия на заболяването.
При снемането на случая е важно да се разбере възможно най-много по следните въпроси:
- произход, продължителност и развитие на заболяването
- локализиране, усещане, модалности и съпътстващи симптоми
- лична и семейна история
- проведена до сега терапия и правени изследвания
Разграничаването на типичните на заболяването симптоми от тези характеризиращи конкретния индивид е от съществено значение
Заболяването е в сикотичен или сико- сифилитичен миазъм.
Изборът на разреждане и повтаряемостта на дозите се съобразява с хронично-прогресиращия характер на заболяването.
В резултат на хомеопатичното лечение се постига продължителна ремисия с нормализиране на лабораторните изследвания или значително подобряване на качеството на живот на пациентите.