Д-р Галина Пенкова
Специалист по „ПЕДИАТРИЯ“ от 1985 г. С 20 годишен стаж по педиатрия в Детско инфекциозно отделение в гр. Сливен.
Отокът е израз на наднормено количество екстрацелуларна течност в организма. Количеството й зависи от разликата между хидростатичното и онкотичното налягане, тъй като осмотичното налягане при нормални условия е еднакво в двете пространства. Осмотичното налягане обаче може да се повиши при увеличен внос или задръжка на Na.
В кърмаческа и ранна детска възраст, водно-електролитната обмяна има редица съществени разлики от обмяната при големите деца. Една от най-съществените е, че водната обмяна при кърмачето е 3-4 пъти по-бърза от тази на възрастните. Това обуславя лесната загуба на вода и бързото развитие на дехидратация.
Различни нокси могат да се намесят брутално в равновесието на организма на детето и да причинят различни заболявания, в клиничната картина на които присъства отока.
Механизми за възникване на отоците:
- Отоци поради повишено хидростатично налягане
- Отоци поради понижено онкотично налягане
- Отоци поради повишено осмотично налягане
- Отоци при повишен капилярен пермеабилитет
Един сериозен диагностичен и лечебен проблем е нефротичния синдром, който се изразява в протеинурия. Води до хипоалбуминемия в резултат на гломерулопатия.
Място в лечението на такива състояния намира и науката за хомеопатия. Тя разглежда човека като едно цяло и се фокусира върху пациента като личност.
Хомеопатичното лекарство се избира след пълен индивидуален разпит и анализ на случая, което включва мед. история на пациента, физическа и умствена конституция, миазъм, предиспозиция. Хомеопатични лекарства, показани при нефротичен синдром са: Arsenicum album, Phosphorus, Apis mellifica, Aconitum и др.
Постижима цел при тяхното прилагане е:
- Редукция на обострянията
- Редукция на продължителността на следващия епизод
- Редукция на кортикостероидната зависимост – пациента може да приема по-малка доза стероиди, евентуално да намали дозата и на края да се справи и без кортикостероиди.